Продължавам с представянето на българските банкноти в обръщение в момента. На лицевата страна на 10 лева е портрета на д-р Петър Берон ( ок. 1800 г. – 1871 г.)
Един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор на учебното дело в България. Роден в гр. Котел. Учи в родния си град и Букурещ; посещава лекции по философия в Хайделберг. През 1831 г. завършва медицина в Мюнхен с докторска дисертация по гинекология и акушерство – един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин и написан на латински език. През 1832-1841 г. е лекар в Крайова. След 1843 г. се установява в Париж, посещава с научна цел Лондон, Берлин, Виена, Прага и Атина. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия“ („Всенаука“) (1861-1867). Съдейства за развитието на просветното дело в България, като изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители. Съставя (1824) първия български учебник – „Буквар с различни поучения“, станал популярен под името „Рибен буквар“, с който пропагандира принципите на светското образование. Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при усвояване на четенето и за девическо образование. Разработва въпроси от областта на метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката. В обобщен вид философските му възгледи са изложени в кн. „Славянска философия“ (на немски език, 1855). Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската просвета. Убит в имението му в Крайова, Румъния.
“Букварът” се състои от 8 раздела, приложени са 12 изображения на животни, птици и риби, а също и едно изключително ценно “Предисловие” и не по-малко важно обръщение към “любезните единородци”, с което завършва книгата. В “Предисловие” Берон посочва важните аргументи, подбудили го да напише “буквара”, аргументи, които с друга патетика срещаме още у Паисий: “Когато изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани по техният язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напраздно муки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си и школата със толкова страх и треперание, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да си сметнат щото земат и дават, ами по дугените, ако им ся случи, понаучат ся малко нещо. Почудих ся как през толкози векове не си намери ни един да познай това окаяно състояние и да покажи един прав път камто учението… Това дело воспиех аз: сочиних тойзи Буквар из перво със имяна, местоимения и прочая, по граматически чин, щото сега да ся учат децата да сричат на тях и подире да ги имат за примери и помощ на граматиката. Собрах и няколко къси и различни поучения от Дарварьоват Еклогар и гледах да ги напиша колкото мога просто…” (Берон 1992: 23).
В буквален смисъл “буквар” е само първата част, която представя азбуката, сведения за съществителни и прилагателни, за имена и местоимения, за предлози, наречия, глагол. Приносно за времето си е поставянето на въпроса за произнасянето, издържано изцяло в източнобългарския говор – да се изостави инерцията на произнасянето “бе, ве, ге, де”, а да стане “бъ, въ, гъ, дъ”. Сред молитвите във втория раздел Берон включва такива, които трябва задължително да се знаят от учениците, като “Отче наш”, “Приидите, поклонимся” и т.н.
Любопитни, а за учениците особено познавателни и развиващи морала и възпитанието, са трети и четвърти раздел, съответно определени като “Добри съвети” и “Умни ответи”. С тях, както точно отбелязва Б. Йоцов, “Берон е искал да даде израз на своята нравствена и житейска философия, която не е без значение за възпитанието на българското дете.” (Берон 1939: XII). И още: “Чрез поставени въпроси и отговори, общо 64 на брой, на гръцки и римски философи и други видни мъже се цели да се втълпят в съзнанието на учащите се хубави напътствия за живота. Интересни и находчиви, те служат и за изработване подвижност и гъвкавост на ума.” (Берон 1939: XIII). Няколко примера: “Струвай добро, да намериш добро”, “Всеки обича, който му прилича”. В раздела “Умни ответи” той включва различни миниатюри от живота на древните гърци, които съдържат задължителна поука: “Александра попитаха: где ти е имането? А той показа приятелите си”, “Попитаха Талеса: що е мъчно? А той отвеща: да познай человек себе си. Пак го попитаха: ами що е лесно? И той рече: да учим другаго”. Пети раздел съдържа басни, а шести – “Различни истории”, където са предадени поучителни случки из живота на древните. Седми раздел – “Физически сказания” – предлага любопитни сведения за историята на кафето и тютюна, на захарта, солта или информация за всякакви животни – камили, птици, крокодил, носорог и т.н. Например за делфина, чиято рисунка дава и името на буквара, Берон пише: “Делфин (домуз-бали). Делфинът е най-чивръст от сичките добитъци, защо, кога бега, не може го пристигна нити птиче, нити стрела, и ни една риба не убегнуваше от него, ако можаше от веднъж да ги улавя… Кажат, чи твърде люби пеанието и человеците.” (Берон 1937: 32-33). Осма част е “Аритметика”.
Във време, в което се правят реформи в образованието. Предложения за стриктност и иновативност в обучението на децата на България, валят от всички страни. Всеки дава акъл и причудливи идеи. Хубаво е да си припомним думите на Петър Берон, с които започва предисловието на „Рибния буквар“. Защо си е дал толкова много зор и усилия за един учебник?
“Исперво мислта ми не е да спичеля пари, нито да преболярея от святото това дело, ами да управя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите раце родителите техни”. И още: “Ще ся трудя да съм и от вътре, и от вън добр, смирен, кротак, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици…“
Не е зле да се мисли най-вече за доброто на децата! Не само за ред, дисциплина и знания, знания, знания. Духовното развитие на младото поколение е особено важно. За да израстнат „новите българи“ като личности с ценности и хора с характер!
Публикацията е по материали от
Румяна Дамянова http://www.point-of-view.org/?p=328
Петър Рашев 
Съвет: Поставете някакъв воден знак, например, ОБРАЗЕЦ